Ако преди близо декада, когато се появи първата част от превърналия се в четирилогия Бързи и яростни , тунингът, нелегалните улични състезания, впръскването на азотно гориво в двигателя и подрусващите се латино задници и предници бяха актуални, то днес те се смятат за абсолютно клише. И с право. Сега са си направо жалки и дори тийнейджърите, които никога не са сядали зад волана и не са шляпвали жена по дупето, трудно биха се впечатлили от филм, фокусиран върху идеята им покаже какво изпускат. Въпреки всичко обаче, NFS сериите продължават да се продават при все затъпяването на поредицата, а филми на подобна тематика също не липсват. Логично бе златната кокошка Fast and Furious да продължи да бъде лашкана периодично с идеалната цел да снася още яйца, а последният резултат от този полов акт имам съмнителното удоволствие да ревюирам на тези редове.

Трейлърите залагаха на едно – да спечелят “старите” фенове, представяйки им завръщането на оригиналния каст. Не крия, че от трите части първата е най-приятна (което, предвид качествата на последвалите я две, не звучи като особено признание). Не че и тя беше нещо запомнящо се, но просто улучи момента да види бял свят – точно когато манията по тунинга започна да излиза от специализираните списания и стана по-масова и достъпна.

Дръж се, моме! Още 2 километра и сме у Перник!

Въпросният оригинален каст, води със себе си и сравнително сходен сюжет. Вин Дийзъл е виртуоз зад волана, който заедно с бандата си (част от която е и Мишел Родригез ) извършва кражби за Голямото Шеф. Пол Уокър е агент на ФБР, който също има бензин в кръвта и обича да влиза под прикритие, за да лови участници в нелегални улични състезания и Големи Шефове на авто-банди, докато си чеша рейсърската краста. Джордана Бруустър е сестрата на Вин Дийзъл и явно си пада по Пол Уокър , който обаче, за да не излиза от прикритето си на путьо, все отказва да й го сложи. Интригата около тези познати ни хубавци в новата серия на сапунката, започва със смъртта на Мишел Родригез , което поражда реторични въпроси от типа на “защо тогава я блъскат по плакати и трейлъри като няма и пет минути игрално време!?”. Героят на Дийзъл – Доминик започва да разследва случая, като паралелно с това се заема и Брайън (Уокър ). След доста смехотворно улично състезание, Голямото Шеф, който логично стои зад смъртта на Лети (Родригез ), ги наема да работят за него, обещавайки им пари и цици и така единият получава шанс да отмъсти за загубената си любов, а другият – да постави максимален брой белезници на максимален брой престъпни китки с минимално количество усилия. Доскуча ли ти? Напълно те разбирам...

Истината е, че очаквах нещо от филма, но той не ми го предложи. Щеше ми се да видя един реинкарниран оригинал, където дупетата и бързите коли да са достатъчно много, за да забравиш за малоумните сюжет, диалог и актьорска игра, но за пореден път холивудската ПиАр машина ме подлъга. Единственият стрийт рейс в рамките на час и половина изглеждаше като сцена от компютърна игра. Най-адреналиновите моменти, включваха преследвания из тесни миньорски тунели, в които CG возилата изглеждаха повече от нелепо. Дупетата и циците не бяха достатъчно добре развити като персонажи.

За да спечелим читатели, от forplay решихме, че и ние трябва да блъскаме Мишел Родригез под път и над път, нищо че мацката се спомина още в началото на лентата...

И насред целия този бълвоч, Вин Дийзъл (когото принципно уважаваме) и Пол Уокър (който принципно е гейтак) си разменят някакви остроумни реплики, имащи за цел да се заиграят с феновете на първата част, при което на последните им иде да напуснат киносалона и да си правят кръгчета с Астрите на бащите си пред блока, защото поне ще им се вдигне малко адреналина. За толкова малоумен филм си говорим.

И ако в Токио Дрифт имаше няколко приятни момента, 2 Fast 2 Furious бe абсолютното дъно на поредицата, а първата част заслужава поне малко уважение заради времето, когато се появи плюс леката й доза култовост, то Бърз и яростен по-скоро показват немощта дори на комерсиалното мейнстрийм холивудско кино, чиято идея е не толкова да забавлява, колкото да не отегчава. Ако ти се гледат компютърно генерирани колички, слуша ти се плосък диалог на фона на невпечатляващ саундтрак и ти се следи малоумен сюжет – това е твоят филм. В противен случай хвани кино-афиша, затвори очи и прокарай пръст през него. Където и другаде да спре, шансът да улучи нещо по-добро са забележителни.