Изначално лишеният ни от скромност редакторски екип изготви лични списъци с най-добрите игри, филми и албуми за изминалата година, както повелява традицията. Виж какво бе оценено най-високо от нашето форплейно трио през 2009-та (или просто тегли една майна и не се занимавай с този материал, деебим и мегаломаните нагли).

Snake :

Винаги ми е било трудно да анализирам цяла една година на база на ентъртейнмънт проявленията й. Защото в крайна сметка всичко е субективно и може би класациите ми биха изглеждали по различен начин, ако не се бях разпрал от смях на The House of the Dead: Overkill с колегата Дишков или не бях гледал Sherlock Holmes в една прелестна утрин с любимата си жена, докато и двамата най-нагло скатавахме от служебните си задължения. Ако песента на Rammstein – Fruhling in Paris не ми беше напомнила за нещо ужасно лично или ако детската ми мечта да видя Skyclad на живо (макар и не в състава от въпросната детска мечта) не се беше изпълнила. Истината е, че всички тези, изброени по-долу, страхотни ентъртейнтмънт проявления не биха били същите, ако не бяха реално продължение на собствените ми емоции.

Дали 2009-та беше добра година? Несъмнено. Играх, гледах филми и слушах музика с огромен кеф. Дали 2010-та ще бъде по-добра? Надявам се. Защото пътят ни винаги трябва да води напред и нагоре. На долните редове няма да намериш списък с нещата, донесли ми най-голяма радост през годината, защото въпросните неща честно казано изобщо не са твоя работа и включват красиви моменти от реалния ми живот. На долните редове ще намериш списък с качествени, лично за мен, продукти. Които, ако се доверяваш на мнението ми и смяташ, че вкусовете ни съвпадат, би могъл да опиташ.

Успешна нова година, приятелю.

Топ 10 игри на Snake за 2009- та

1. Dragon Age: Origins

Колосална игра, надвила техническите си ограничения благодарение на страхотния игрален свят, създаден от BioWare . Свят, в който всяко незначително NPC има какво да ти каже, за да обогати историята, вселената и усещането, че светът на Dragon Age е жив, пълнокръвен, истински. Свят, в който всеки избор е тежък и няма черно и бяло. Свят, в който няма да играеш, а ще живееш и съпреживяваш.

2. Modern Warfare 2

Екшънът такъв, какъвто искам да бъде – директен, надъхващ, адреналинов, разчупен, кинематографичен до крайност и оставящ в съзнанието ти аромат на кръв и барут дълго, след като кратката солова кампания е приключила. В добавка получаваш откачен мултак и пипнат кооп. Незабравима игра.

3. Resident Evil 5

Смазваща визия, главозамайващи кътсцени и страхотен кооператив, който измива срама от дразнещата на моменти солова игра. Resident Evil 5 е един от диамантите в гейм короната на 2009-та година, но истинският му блясък е видим единствено в комапния.

4. Brutal Legend

Тим Шейфър създаде игра не за нас, а за себе си. Игра, в която да посети света на любимия си хеви метъл, която да озвучи с любимите си парчета и в която да се срещне любимите си музикални икони като Ози Озбърн и Леми Килмистър . По една случайност аз исках абсолютно същите неща и въпреки леко противоречивия геймплей и понаакания финал Brutal Legend си остава една адски моя игра , докоснала нещо в дълбините на хладното ми сърце.

5. GTA: Tales of Liberty City

Няма по-добри разказвачи на мрачни, урбанистични приказки от Rockstar . Две истории от Либърти Сити, предадени с изразните средства на най-добрата – по скромното ми мнение – игра на 2008 година. Рокерът и Геят владеят, да ме извиняваш за римата!

6. Assassin’s Creed 2

По-интересен главен герой, по-добър сетинг и качествена полировка на нешлифования диамант, който представляваше първия Assassin’s Creed . Добрите идеи на UbiSoft най-сетне бяха реализирани като хората, така че този път харесах играта благодарение на , а не въпреки геймплея й.

7. Broken Sword: Shadow of the Templars - The Director’s Cut

Ударна доза носталгия и завръщане към началото на една от любимите ми игрални поредици. Рядък пример за разказването на качествен трилър с изразните средства на една светла и позитивна комедия. Сега ако някой ми римейкне и Gabriel Knight обещавам да получа застрашаващ живота ми оргазъм.

8. Borderlands

Всичко онова, което Hellgate: London не беше. Качествено съчетание между екшън и ролева игра, тонове предмети и кооператив, припомнил ми за пореден път защо в компания винаги е по-хубаво.

9. Guitar Hero: Metallica

След множеството музикални игри, които играех заради максимум десетина парчета от сетлиста, най-сетне попаднах на заглавие, в което просто няма празно. Велика група, велика игра. Извинявайте, мили съседи.

10. The House of the Dead: Overkill

Апотеозът на простотията, селския хумор, политическата некоректност и пълната липса на цензура. Ако в Overkill имаше и геймплей бих му вдигнал паметник, пред който да бия чело всеки ден. Добре че нямаше, иначе щях да ходя с перманентно главоболие. То и сега така си ходя, ама поне знам, че е от препиване.

Топ 10 филми на Snake за 2009- та

1. Watchmen

Както каза идолът Кевин Смит – Зак е новият кино месия. Моор от своя страна е направил най-дълбокия и тъжен супергероичен комикс, обръщащ с хастара нагоре идеята за мускулести типове и яки мадами в смехотворни, прилепнали трика. Комикс, който показва какво се крие отвъд шарените маски и добрите дела. Съчетанието от тези две имена е създало изтъкана от емоции лента, в която няма и един излишен кадър. Поклон.

2. Sherlock Holmes

Гай Ричи най-сетне се завърна, както си трябва, с истерично забавна лента с готическо излъчване и Робърт Дауни в най-добрата му възможна форма. Един от филмовите бисери на 2009-та, гарантиращ широка усмивка, добро настроение и цялостен кеф от гледането на класен филмов адвенчър, какъвто не съм изпитвал от последните Карибски пирати насам.

3. Coraline

Дяволски мрачна и смазваща визуално куклена феерия, оживял детски кошмар, чиято зловеща красота те обгръща и кара останалия свят да изглежда сив и скучен. Като бонус получаваш толкова очарователно цинично хлапе като централен персонаж, че ти иде самият ти да си направиш такова, за да го целунеш по намръщеното чело.

4. Crank: High Voltage

Правилната порция смях. Не ми остава нищо друго освен да се самоцитирам от казаното за Overkill : “Апотеозът на простотията, селския хумор, политическата некоректност и пълната липса на цензура.”

5. Avatar

За много хора – филмът на годината, че и на последните две-три. Лично за мен – технологии от бъдещето, които имаме честта да гледаме около десетилетие по-рано. Технологии, които някой е пропуснал да подплати със сюжет и персонажи, за които да ми пука. Както вече съм казвал – за мен Аватар не е филм, а атракцион от някакъв размазващ футуристичен лунапарк. Което не пречи разходката на Пандора да е едно от най-силните преживявания на 2009-та.

6. Drag Me to Hell

Никой не може да съчетава хорър и комедия като Сам Рейми . Едно единствено нещо липсваше на този филм, за да се превърне в истински форплеен култ – Брус Кембъл .

7. Star Trek

Никога не съм бил особен фен на Стар Трек , камо ли пък на Джей Джей Ейбрамс , така че ето ти я личната ми изненада за годината – един страхотен, топъл и човешки сай фай, който победи целия ми цинизъм и ме накара да се забавлявам истински, съпреживявайки случващото се на екрана, все едно съм хлапе, което все още си играе с космически корабчета и мечтае за далечни галактики.

8. Zombieland

Кръв, смях и очарователна несериозност, съчетана със стоманен професионализъм. Филм, който просто не можеш да не харесаш, освен ако не си безнадеждно скучен и не го вдигаш само на софистицирани ленти за смисъла на живота. Е, аз съм всичко друго, но не и скучен.

9. Inglorious Basterds

Тарантино предлага още от същото в изненадваща военна опаковка, играейки си за пореден път с правилата на сюжетостроенето и дори с историческите реалии, изтръгвайки истеричен смях дори от един зверски мрачен период от човешката история.

10. District 9

Нестандартната лента на 2009-та, която не харесах достатъчно, но оцених подобаващо като нещо различно, направено с много въображение и зверски ефектно, при все минорния си бюджет. Нестандартна и мръсна фантастика, абсолютно задължителна именно заради тази си нестандартност.

Топ 10 албуми на Snake за 2009- та

1. Rammstein – Liebe ist fur alle da

От веселяшната (не)ебателност на Pussy до мрачната носталгия на Fruhling in Paris , непоклатимите немци ми предложиха албум за любовта, в който просто се влюбих.

2. Skyclad – In The… All Togethe

Ако си слушал и чел внимателно глупостите ми може би знаеш, че това е най-любимата ми група, която обаче умря в сърцето ми след напускането на основния й двигател – вокалиста и гениален текстописец Мартин Уокиър . В момента Skyclad са нещо различно, неспособно да докосне душата ми по стария начин, но не по-малко радващо и професионално реализирано. In The… All Together е уникално съчетание от траш, кръчмарски пънк и фолк, което смело препоръчвам.

3. Kultur Shock –Integration

Нашите си, форплейни момчета с може би най-силния им албум до момента. Невероятният музикален микс от жанрове този път е подплатен с доста повече английски текстове, което за много хора може би означава комерсиализация, но лично за мен е възможност най-сетне да схвана за какво пеят тия простаци.

4. Dope – No Regrets

Любимите ми нюйоркски индустриалци се завърнаха с изключително силен пети албум, включващ някои от най-качествените неща, писани от тях до сега. No Regrets е една от най-въртените от батьо ви Снейк тави за годината. И това ако не е атестат за качество не знам кое е.

5. Subway to Sally – Kreuzfeuer

Ако не си виждал Subway to Sally на живо можеш да приемеш думите ми на доверие – лично за мен само сънародниците им от Rammstein са способни да предложат нещо повече като сценично шоу, с уговорката, че освен индустриални резачки и мегаломански пироефекти Subway to Sally разполагат и с пълен набор от средновековни инструменти, което изравнява резултата. Лишени от лайв-колорита на седемте откачалки, нещата не са същите, когато просто слушаш музиката им, но това не пречи на Kreuzfeuer да бъде поредният им силен албум.

6. Pero Defformero – Undergrand

Братята сърби ни показаха как се прави. Дори и само споменаването на фундаменталния музикалния стил, изобретен от западните ни съседи – турбо фолк метъл – намеква, че Undergrand е тава, която трябва да се слуша и наизустява съвестно.

7. Prodigy – Invaders must die

Силно завръщане, плътен и всепомитащ звук и високооктанова ярост. Prodigy се завърнаха и ми припомниха защо ги харесвам толкова.

8. Korpiklaani – Karkelo

Заслужава място в този списък дори и само заради сингъла Vodka , озвучил не един и два безпаметни пиянски момента от изминалата година (включително и една величествена сватба, на която скромната ми личност кумува, плюс предшествалото я ергенско парти). Правилната музика за маса.

9. Martin O’Donnell – Halo: ODST OST

Тъгата, самотата, агресията, обречеността на битката и надеждата, че изстрелите ти градят едно по-добро бъдеще. Всичко е тук, прекрасно както винаги, когато е замесен О’Донъл .

10. Hatebreed – Hatebreed

Агресия в най-чист вид, която може да отмие с лекота всяка една негативна емоция, насадена в душата ти от лайняното битие. Благодаря на пичовете от Кънектикът за което.

------------------------------

doomy :

2009-та за мен бе изключително силна година, която започна сухо, но набра скорост към края си.

Като гейминг нямаше как да победи емблематичната 2007-ма, но все пак ми поднесе немалка доза силни виртуални преживявания. Нейтън Дрейк ме превърна от PS3 хейтър в индивид, завиждащ на всички с черни конзоли в домовете си. Ецио и Дезмънд ме отведоха в свят на романтика, мистерии и кръв, а BioWare събудиха позаспалия в мен олдскуул играч с изключително богатото си RPG. 2009-та бе годината на оупън уърлд заглавията, безспорно. Годината на продълженията и лично за мен – падението на Nintendo , тъй като единствено MadWorld и House of the Dead: Overkill наистина ме впечатлиха, попадайки в прашасалото ми Wii .

Филмово получих своята революция. Аватар ме отвя и въпреки че мненията тук контрастират остро, за мен това е филмът на последните няколко години. 2009-та бе годината на визуалното кино, доминирана за мен от ленти като въпросния Аватар , Watchmen , Star Trek и Zombieland, където визията бе над смисъла или дълбокия сюжет. Липсваха ми качествените и заплетени трилъри. Липсваха ми и добрите филми на ужасите, изключае силното завръщане на любимия ми Сам Рейми към хоръра. Разочаровах се от последния Терминатор , а двама режисьори които много уважавам – Ричард Кели и Питър Джаксън , се издъниха сериозно. И въпреки всичко кино годината бе приятна, като за това говори и фактът че именно този Топ 10 ми бе най-труден за компилиране, поради многото заглавия които така и не намериха място в него.

Въпреки че музиката бе доминирана от смазващите концерти в родината ни, като нови албуми имаше какво да се желае. Ако не бяха двете истински събития за личния ми вкус – новите Karnivool и Hatebreed – направо щях да си остана разочарован. Общо взето никой албум, над средното ниво като качество, няма шанс да се задържи сред любимите ми такива, да не говорим, че имаше и големи разочарования, като последния .Менсън

Топ 10 игри на doomy за 2009- та

1. Uncharted 2: Among Thieves

Екшън-приключение с огромни дози адреналин, спиращи дъха кинематографични моменти, смазваща визия и прекрасен хумор. Нейтън Дрейк се завърна като крал в моята класация за 2009-та година!

2. Assassin’s Creed 2

UbiSoft нправиха с продължението на новия си франчайз това, което всички почитатели на оригинала искаха – доразнообразен геймплей, по-интересни персонажи и най-надъхващия сюжет в игра за 2009-та година.

3. Dragon Age: Origins

BioWare се завърнаха триумфално на RPG сцената с дълго разработваното си заглавие. Олдскуул механика, титанични персонажи и приятен дарк-фентъзи сетинг – какво повече му трябва на едно старо куче? Поне до Mass Effect 2 …

4. Modern Warfare 2

Макар и да стоя зад мнението си, че оригиналът бе с една идея по-добър от втората част, Modern Warfare 2 за пореден път показа какво е надъхващ екшън и брутален, директен FPS. Всяка година да пускат по един – няма да им се разсърдя.

5. Brutal Legend

Въпреки че предпочитах Brutal Legend наистина да е един недокоснат от геймплейни мешавици екшън от трето лице, и в този му вид съм безкрайно благодарен на Шейфър за света, който създаде и пренесе на телевизора ми.

6. Mad World

Да – играта е 4-5 часа и то с кът-сцените, но въпреки това е толкова прилепчива и забавна, че със сигурност се превърна в най-личното ми гейм изживяване за 2009-та година.

7. UFC: Undisputed

Тук фенщината играе определяща роля, но в крайна сметка игра от ранга на Undisputed трудно би могла да се цели в друга аудитория, освен в тази на феновете. Най-професионалния и пипнат спортен продукт за изминалата година.

8. Borderlands

Приятен FPS/RPG микс и безспорно едно от най-сполучливите кооперативни заглавия, появили се през 2009-та.

9. Marvel Ultimate Alliance 2

За пореден път любовта ми към кооперативната игра казва тежката си дума и макар липсата на Raven остро да се усеща в продължението, то си остава сред по-качествените и недооценени заглавия в списъка.

10. The House of the Dead Overkill

Представи си най-кретенската игра, която може да съществува. Заглавие, в което се псува, което не подлежи на цензура и задръжки и притежава най-просташката би-мууви стилистика, която си срещал. Умножи всичко това по две и ще получиш Overkill .

Топ 10 филми на doomy за 2009-та

1. Avatar

Кино-събитие с невиждани от маса време пропорции, в което всеки кадър ти крещи колко гениален е Камерън и колко труд е вложен във филма му. Визия и дизайн от друго измерение. Безкомпромисният връх не само за последната година, но и за последната петилетка, ако щеш.

2. Watchmen

Зак Снайдер е сред истинските флагмани на съвременното кино, който – наред с бруталната визия, която вече си му е запазена марка – пренесе на екран един от най-качествените “супергероични” комикси с цялата атмосфера и дълбочина на персонажите.

3. Inglorious Basterds

Тарантино се завърна – все така различен и все така същия. Една от най-забавните и качествени ленти за годината, запознала голяма част от зрителите с гениалното изпълнение на Кристоф Валц . Този филм заслужава и ще получи престижни награди.

4. District 9

Че този филм ще ми хареса ми бе ясно още докато гледах кратките филмчета на Нийл Бломкамп , правени за жълти стотинки. Изненадващо обаче той ми допадна дори повече, отколкото очаквах, като освен интересните си визиуални и сюжетни идеи ми донесе и немалко емоция.

5. Moon

Сам Рокуел се вдигна в очите ми след смазващото си изпълнение в тази минималистична, оригинална и атмосферична сай-фай лента. А музиката на Клинт Мансел за пореден път е от друга планета. Което превръща Moon в най-малкия голям филм в моя Топ 10.

6. Drag Me to Hell

Сам Рейми удря всички претенциозни хорърчета (каквито не липсваха през 2009-та) в земята, изпикавайки се върху гробовете им с олдскуул цинизма на най-култовия си персонаж – Аш . Прекрасен микс от хорър и комедия, шапки долу.

7. Star Trek

Ако някой ми бе казал преди време, че ще се изкефя толкова много на привидно стандартен блокбъстър по франчайз, който не тача чак толкова, при това режисиран от комерсиално телевизионно продуцентче като Джей Джей Ейбрамс , щях да му се изсмея. Сега не ми е толкова смешно.

8. The Hangover

Филмът, който до последно се бори с Crank 2 и Zombieland за място в класацията като “кретенията на годината”, но ги надви основно заради смеха, който ми донесе на първо гледане.

9. (500) Days of Summer

Лента, уцелила ме в момент, когато исках да видя точно нещо такова, дори без да го осъзнавам, заради наличието на моя лична “Самър” в живота ми. Една не-любовна романтична комедия с прекрасни актьорски изпълнения, свежарски саундтрак и интересни визуални хрумвания.

10. Antichrist

Европейското кино е отбягвано от мнозина заради неговата ексцентричност, снобарщина и елитарност, но аз го харесвам именно заради това и Ларс Фон Триер създаде поредната красива, груба, минималистична и изпълнена с послания и препратки лента.

Топ 10 албуми на doomy за 2009- та

1.Karnivool – Sound Awake

Нека всеки втори мой познат ми казва колко гейски звучат – австралийците сътвориха най-професионалния и богат музикално албум за 2009-та година. Пост-рок и алтернативен саунд в най-чист вид!

2. Hatebreed – Hatebreed

Името на модерния хардкор е едно и то е Hatebreed . Точка!

3. Rammstein – Liebe Ist Fur Alle Da

Големите немци за пореден път казват тежката си дума, като на нас ни остава да стискаме палци да минат през родината ни, за да им се порадваме и на живо. Ако не - ще ходим до съседите сърби, то се е видяло...

4. Paradise Lost – Faith Divides us, Death Unites Us

Завръщане към корените на една от най-любимите ми банди. Преминали през толкова стилови промени, че вече им загубих следата, англичаните за пореден път показаха защо са толкова голямо име на музикалната сцена.

5. Lamb of god – Wrath

Фаворитната ми група от новата вълна американски метъл сътвори не точно перфектния, но доволно качествен и разнообразен албум, който ми става все по-любим при всяко следващо слушане. И определено е крачка напред спрямо Sacrament .

6. Amorphis – Skyforger

Без да изненадва с нищо и горе-долу на нивото на Silent Waters , новият Amorphis се оказа изключително качествена компилация от разнообразни, мелодични, тъжни и груби парчета.

7. Prodigy – Invaders Must Die

Изненадващо приятен албум от групата, с която съм израснал, което ме изненада с оглед разочароващия, поне за мен, Always Outnumbered , Never Outgunned . Щом съдържа парчета, настанили се трайно в плейлиста ми – няма как да съм недоволен.

8. Kultur Shock –Integration

Под нивото на първите им два албума, според личния ми вкус, но въпреки това все така виртуозен, просташки и вдъхновяващ – Integration е поредното бижу в дискографията на любимата ни мулти-национална фолк-метъл формация.

9. Fyeld - Not Blond Enough to Survyve the Holocaust

Не че особено държах да има и родно участие в класацията ми, просто новият Fyeld наисина заслужава внимание и макар и най-силният модерен български албум – We Are What We Are на Odd Crew – да е от по-миналата година, то колегите им показаха че и те го могат.

10. Russian Circles – Geneva

Още една пост-рок тава, този път изненадала ме с по-смазващ саунд дори от този на Karnivool и в цялата си инструменталност, напомняща на Isis и Tool – все любими мои банди. Определено го чуй, дори името да не ти говори нищо.

------------------------------

Koralsky :

Радвам се, че забавиха голяма част от големите хитове, предвидени за календарната 2009-та. При все страшната стагнация, заради финансовата криза, поне като качествено съдържание последната не се отрази по негативен начин на количеството, което получих. Имах си големите кино и игрални блокбъстъри, които не разочароваха. Получих си малките арт парадигми, които винаги съм търсил и оценявал по достойнство. Определено нямам нужда от нови платформи. Наличните ми предоставят достатъчно визуално и геймплейно разнообразие.

Кино годината беше смазваща. Разнообразието от ленти в различни жанрове ме направи един изключително щастлив киноман, а малкото разочарования в лицето на новите серии на Терминатор и Трансформърс по никакъв начин не развалиха отличното общо впечатление.

Музиката? За музиката прочети текста, който замества моя Топ 10.

Топ 10 игри на Koralsky за 2009-та

1 . Uncharted 2: Among Thieves

Нямам търпение да изиграя отново оригиналната игра, която харесах навремето, но в никакъв случай не възприех като ААА заглавие. Защото принципно разликите между Drake’s Fortune и Among Thieves са минимални в геймплейно отношение, а и оригиналният Uncharted изглеждаше чудесно за времето си. Не знам дали е магия, но вторите приключения на Дрейк са действително перфектно шлифованият междужарнов диамант на 2009-та.

2 . Plants vs Zombies

Адски се зарадвах на множеството класации на гиганти, като IGN , Eurogamer и прочее големи гейм-портали, които класираха меко казано феноменалната игра на PopCap Games . Трябва да призная, че това е развлекателният софтуер, на който съм пропилял най-много часове през миналата година. Това е и играта, към която жена ми се пристрасти и подобри всички мои постижения, навъртени за около 60 часа. Plants vs Zombies е заглавие, което според мен ще стои инсталирано на компютъра ми поне до момента, в който твърдият диск не сдаде багажа...

3 . LittleBigPlanet

Заглавие, което на практика излезе в края на 2008-ма, но аз изиграх през тази (а в момента съм горд собственик и на Game Of The Year Edition ). Оня пясъчник, за който бях писал в ревюто, продължава да съществува и да се обогатява с всеки изминал ден. Това лично за мен е първото заглавие, в което потребителското съдържание е от значение. МалкатаГолямаПланета , поне за мен, вече е безкрайна...

4 . Modern Warfare 2

60 кадъра в секунда, смазващи анимации и запомнящ се екшън в предозирани количества. Знам, че голяма част от PC играчите ще ме наругаят за това, което ще напиша, но по мое лично мнение MW2 е направена с идеята да се играе на минимум 32 инчов HD телевизор и с вибриращ контролер в ръце. А Бакалов може чистосърдечно да подхвърли, че на проектор Modern Warfare 2 е игра от съвсем различна вселена. Естествено, дори и само заради мултиплеърната част, уникално продалият се продукт на Infinity Ward си заслужава всяка стотинка.

5 . Halo: ODST

Оставяйки високата цена на заден план, ODST е всичко, което може да пожелае един почитател на Halo FPS- ите. Нов персонаж, основополагаща екшън част на високите трудности и класен Halo 3 мултиплеър. Истината явно е повече в геймплея, отколкото в Чийф ...

6 . Resident Evil 5

Най-големият противник на Resident Evil 5 , бе неговият предшественик. Ако RE5 беше първата игра от поредицата, поела подобна посока спрямо частите до 4 , то крайните оценки едва ли щяха да са под 9. RE5 изглежда феноменално, но за съжаление оставя усещане за концептуално остарял продукт. И все пак, за Коралски си остава едно от най-добрите гейм преживявания за 2009-та. Би-мууви стилистиката на Capcom все още е недостижима.

7 . Machinarium

Арт в най-чистия смисъл на думата – красива меланхолия, която ме плени тотално. Една от най-приятните изненади на годината за скромната ми особа. Иначе, геймплейната част не е нещо невиждано или новаторско, но светът и музикалният съпровод, сътворени от Amanita Desing , са извън познатата ни вселена и разбирания.

8 . WipeOut Fury

Некст джен рейсър от най-висша форма. Реална, 1080p резолюция, 60 кадъра в секунда, смазващо разнообразие и високоскоростен адреналинов рейсинг с екшън елементи – какво повече е нужно? А, да – онлайн играта е мазало от друга планета. За саундтраците на WipeOut си чувал и преди. Е, и този път Studio Liverpool (бившите Psygnosis ) са надминали себе си. Blu-Ray изданието се продава от буквално месец на българския пазар (PSN версията е налична от лятото), така, че като нищо ще подготвя и ревю до края на януари.

9 . Ratchet & Clank Future: A Crack in Time

Има моменти, в които играта на Insomniac не отстъпва по красота на вездесъщия Uncharted 2 . Ratchet & Clank: A Crack in Time е перфектният завършек на популярния екшън-платфомър. Отново ще изтъкна смазващия фрейм-рейт, който придава флуидност на случващото се на екрана, каквато никоя игра при 30 кадъра за секунда не може да ти предложи. Най-болните оръжия въобще, хумор и анимации с пиксарско качество. Мисля, че попадането на играта в личното ми Топ 10 е повече от закономерно.

10 . Batman: Arkham Asylum

Далеч от безпрецедентно шлифовани продукти като Uncharted 2 и Modern Warfare 2 , Черният Рицар на момците от Rocksteady е абсолютното доказателство, че игрите по комикси не просто могат да бъдат играеми, а и да се превърнат в класики. Несъмнено най-добрата комикс игра от години. Въпреки, че 2009-та ни дари и с още един много приятен продукт, базиран на комикс – X-Men Origins: Wolverine .

Топ 10 филми на Koralsky за 2009-та

1 . Avatar

Магия, правена с пари. Мисля, че това е най-доброто съчетание, когато си говорим за масов кино продукт. Елементарна приказка за добро и зло, която като един Сергей Бубка прескача общоприетите граници за компютърно генерирани локации и персонажи към днешна дата. Абсолютен шедьовър, който всички ще помним с години. А ако съдя по случващото се на CES 2010 – предвестник на 3D бум, който ще промени из основи идеята за ентъртейнмънт.

2 . Watchmen

Безкрайно стилизиран кино прочит на един от най-добрите комикси, създавани някога. Това казва всичко, което мисля за лентата на Снайдер .

3 . Mary and Max

Пластелинова меланхолия, която предлага повече истини за живота от множеството псевдо-философски чекии, които излизат ежемесечно на книжния пазар. Mary and Max е филмчето сред филмите на 2009-та, което ми бе най-голямата и приятна кино изненада за година!

4 . Inglorious Basterds

Тарантино продължава да ми бъде особено забавен по начина, по който чукам жена си. Все ебане, все едно и също повтарящо се движение, но някак притегателно и носещо неподправено удоволствие. Да живеят качествените жени и Тарантино ! Останалото – в ревюто ми.

5 . Coraline

Тъмна приказка, която просветли сърцето ми. Стоп-моушън анимацията превърна Coraline във филмче, пред което чисто естетически дори тазгодишната анимация на Пиксар бледнее. Ако това не е атестат за качество, то не знам кое може да бъде.

6 . District 9

Въпреки че в крайна сметка работите на Нийл Бломкамп преди общия му проект с големия Питър Джаксън ми допадат повече, ако щеш дори на концептуално ниво (в Y ouT ube има купища негови шортове), District 9 е умел опит да се прокара крайно некормесиалната стилистика на Нийл по комерсиален начин. Въпреки че сюжетът на Сектора е нелогичен в 90% от времето, District 9 оставя впечатление за свежест, която се съдържа във все по-малко комерсиални продукти.

7 . Up

Въпреки лекото разочарование, което споделих в ревюто на филмчето, В небето все пак си остава една от най-качествените ленти за изминалата година, съдържаща в себе си всичко пиксарско , тоест хубаво, характерно и за останалите творения на мега талантливото студио.

8. Tyson

По-истински дори от кадърния JCVD , Tyson разкрива истини за бруталния спортист, за които навремето дори жълтата преса не беше писала. Това е филм, в който Животното е по-смирено от всякога. Задължителен за хората, които обичат бокса – независимо дали долюбват, или не именития боксьор.

9 . Earth

Нека Камерън си прави феноменални светове, пръскайки милиони долари. Документалната лента на Дисни не се нуждае от специални ефекти, за да предизвика у зрителя същата визуална експлозия. За мен лично, поне на нивото на уникалната поредица на BBC Planet Earth .

10 . Cloudy With a Chance of Meatballs

Въпреки че не получи ревю в рамките на сайта, Облачно с кюфтета беше една от най-свежарските CG анимации за 2009 година, съчетаваща правилно селски моменти, с изключително пипната визия и детски лафчета, които неминуемо трябва да присъстват в подобна продукция.

Топ 10 албуми на Koralsky за 2009-та!

За разлика от колегите трябва да споделя, че 2009-та беше една от най-слабите ми години в музикално отношение. Преслушах ужасно много музика, но най-вече като фон, а не с идеята да чуя новия албум на определен изпълнител. В този смисъл, просто нямам какво да напиша за голяма част от качествените неща, които все пак чух. Чисто работно през плеъра ми минаха новите тави на любими групи, като Prodigy и Crystal Method .

Не мога да не назова и феноменалните саундтраци на Halo: ODST и Machinarium . Акустично звучащия коктейл, изпълнен с меланхолично спокойствие на Kings of Convenience също заслужава споменаване. Саундтракът на третия сезон на Californication , както и тези на първите два, отново заслужава всяка стотинка, платена за него. Трябва да спомена също, че въртях толкова много парчета на починалия през 2009-та Майкъл Джексън , колкото никога, докато беше сред нас. Да, той действително е един космически изпълнител.

Разочарован съм от чутото от все още подготвящия се нов албум на любимата ми банда Massive Attack , но ще изчакам финалната тава, за да изразя (дано не се случи) крайното си разочарование. Това е.